НАРЕДБА за трудовата книжка и трудовия стаж
      Приета с ПМС 227 от 1993 г.
      (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г. )
 
Раздел I - Трудова книжка
Чл. 1. (1) При постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка с изключение на случаите, когато постъпва за първи път на работа.
(2) Работодателят, след като вземе необходимите данни от трудовата книжка, я връща на работника или служителя.
(3) Стойността на издадената за първи път трудова книжка е за сметка на работодателя, а при изгубване, в зависимост от вината - съответно на работника или служителя или на работодателя.
(4) Трудовата книжка се издава по утвърден образец.
(5) Всеки работодател трябва да води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник за издадените от него трудови книжки съгласно приложение № 1.
(6) Дневник по ал. 5 се води и в териториалните инспекции по труда за издадените от тях нови трудови книжки.
Чл. 2. (1) Необходимите данни за работника или служителя се вписват в трудовата книжка, подписват се и се подпечатват от работодателя или от упълномощено от него лице.
(2) Вписванията в трудовата книжка се правят въз основа на оригинални документи или на заверени по установения ред преписи от тях.
(3) Работникът или служителят е длъжен да представя трудовата книжка на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.
(4) Работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда.
(5) В случай на неправилно или неточно вписване в трудовата книжка поправките се извършват от работодателя, направил първоначалното вписване, и се заверяват с неговия подпис и печат.
Чл. 3. (1) Запорните съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, се вписват в трудовата книжка на длъжника.
(2) Ако работникът или служителят премине на работа при друг работодател, удръжките върху трудовото му възнаграждение продължават да се правят въз основа на вписването по ал. 1.
Чл. 4. В трудовата книжка освен данните, посочени в чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда, се вписват: шифровият номер на професията, квалификационното равнище и продължителността на работното време, когато е уговорено непълно работно време, или за надомна работа.
Чл. 5. (1) Когато уволнението на работника или служителя е признато за незаконно или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписването на тези обстоятелства в трудовата книжка се извършва от работодателя, прекратил трудовото правоотношение.
(2) При отказ на работодателя или при приключена ликвидация териториалната инспекция по труда извършва вписването в трудовата книжка след представяне от работника или служителя на влязлото в сила съдебно решение.
Чл. 6. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
(2) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1.
(3) Когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.
Чл. 7. (1) Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена, инспекцията по труда издава нова въз основа на писмена молба-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил.
(2) Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена от работника или служителя, в новата трудова книжка инспекцията по труда по местоживеене на лицето вписва данни за трудовия стаж въз основа на представените от него удостоверения по образец съгласно приложение № 2 или други оригинални документи, съдържащи тези данни.
(3) Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена по вина на работодателя, инспекцията по труда по местоседалището му го задължава в срок не по-дълъг от един месец да представи необходимото удостоверение за издаването на нова трудова книжка по образец съгласно приложение № 2.
(4) Когато работникът или служителят е работил и при други работодатели, работодателят по ал. 3 изисква от тях удостоверения по образец съгласно приложение № 2. Събраните удостоверения се предоставят в инспекцията по труда по опис.
(5) Работодателите са длъжни да издават исканите удостоверения по ал. 2 и 4 в 7-дневен срок от поискването им.
Чл. 8. (1) Неполучените от работниците или служителите трудови книжки, дневниците и екземпляр от издадените удостоверения се съхраняват при работодателя в продължение на 50 години, след което се предават на държавния архив. В същия срок се съхраняват и неполучените трудови книжки, дневниците и удостоверенията в инспекциите по труда за трудови книжки, издадени от тях.
(2) При закриване на предприятието, без да е посочен правоприемник, удостоверението или заверени по установения ред преписи се издават от съответния държавен архив, в който се съхраняват.

Раздел II - Трудов стаж
Чл. 9. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време.
(3) При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен.
(4) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3.
(5) Трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин трудов стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането.
Чл. 10. Трудовият стаж на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като:
1. за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75, а във висшите учебни заведения - 50 часа;
2. при по-малко от 75, съответно от 50 часа месечно, трудовият стаж се определя в дни, като общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2.
Чл. 11. (1) На работници и служители без установено работно време, чието трудово възнаграждение се определя според изработеното, както и на работещите надомно по трудово правоотношение за 1 година трудов стаж се признава времето, през което са получили годишно трудово възнаграждение не по-малко от минималната годишна работна заплата, установена за страната, ако за всеки месец поотделно са изработили не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата.
(2) За годината, през която работниците и служителите са получили по-малко от посоченото в ал. 1 годишно трудово възнаграждение, трудовият стаж се определя в месеци и календарни дни, като получената за годината сума се разделя на средната минимална месечна работна заплата, установена за страната за тази година.
(3) Месеците, през които не е отчетена продукция, не се признават за трудов стаж.
Чл. 12. (1) Трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда.
(2) Редовните вписвания в трудовите книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г., служат за установяване на трудовия стаж за това време, независимо че не са оформени по начина, посочен в ал. 1 на чл. 6.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 356 от Кодекса на труда.
§ 2. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на труда и социалните грижи, който дава указания по прилагането й.
§ 3. Образецът на трудовата книжка ще се отпечата в Информационен бюлетин по труда - издание на Министерството на труда и социалните грижи.